22 февруари 2010 » БСП
Въпреки влошаващата се глобална макроикономическа среда и навлизането на редица европейски страни в рецесия, БСП има амбицията да изведе България сред първите в ЕС по темпове на икономически растеж. Това е възможно посредством:
• запазване на финансовата и макроикономическа стабилност;
• поддържане на стабилен лев и присъединяване към еврозоната при сегашния фиксиран курс;
• защитни мерки срещу кризата;
• запазване на лидерското място в ЕС по приток на преки чуждестранни инвестиции (в процент от БВП);
• поддържане на най-благоприятна бизнес среда в ЕС;
• запазване на водещата позиция в света по показател „инвестиционно представяне”.
Запазване на макроикономическата и финансовата стабилност в условията на нарастващи негативни въздействия на световната финансова и икономическа криза върху България е основно изискване към фискалната и икономическата политика на правителството.
1. МАКРОИКОНОМИЧЕСКА И ФИНАНСОВА СТАБИЛНОСТ
• Запазване на валутния борд до влизане на страната в Еврозоната при сегашния фиксиран курс
• Високи темпове на растеж и модернизация на икономиката.
• Включване към ERM ІІ и присъединяване към еврозоната.
• Поддържане на достатъчни валутни и фискални резерви за гарантиране на финансовата стабилност.
• Поддържане на ниски нива на държавния дълг.
• Провеждане на политика на умерени бюджетни излишъци.
• Таван на бюджетните разходи като дял от БВП – до 40%, и повишаване ефективността на публичните разходи.
• Прозрачност на бюджетния процес, утвърждаване на ефикасно програмно-ориентирано многогодишно бюджетиране.
• Продължаване на процеса на фискална децентрализация.
• Запазване на ролята на държавата като трети осигурител.
• Ефективно и максимално усвояване на средствата от еврофондовете.
2. ЗАЩИТНИ МЕРКИ СРЕЩУ КРИЗАТА
2.1. Мерки за защита на хората
• Провеждане на политика на повишаване на доходите, а не на задържането и намаляването им по подобие на други страни, засегнати от кризата.
• Гарантиране на доходите и спестяванията чрез стабилен лев и присъединяване към Еврозоната при сегашния фиксиран курс.
• Осигуряване на значителен брой работни места чрез финансираните от еврофондовете и националния бюджет инфраструктурни проекти.
• Създаване на специален фонд и пакет от преференции, подпомагащи бедстващи кредитополучатели при временна безработица.
• Насърчаване на колективното договаряне на схеми за запазване на заетостта чрез гъвкава организация на труда – намалено работно време, платен и неплатен отпуск.
• Стимулиране самонаемането на завърналите се в страната българи от чужбина, както и на съкратени работници, чрез облекчен достъп до финансиране (посредством кредитните линии,предоставени от ББР на търговските банки).
• Антиинфлационни мерки (задържане ръста на цените, зависещи от държавни и частни монополи).
2.2. Мерки за макроикономическа защита
• Запазване на стабилността и високата ликвидност на банковата система.
• Задържане на привлечения кредитен ресурс.
• Участие в европейските антикризисни механизми и инициативи.
• Подпомагане на експорта чрез увеличаване на застрахователния капацитет на БАЕЗ.
• Кандидатстване за финансиране на големи проекти (над 50 млн. евро) директно пред Европейската комисия.
• Приемане на нормативна уредба за защита сигурността на макроикономическата система:
o Защитни мерки за запазване престижа на икономиката във външноикономически план;
o Защитни мерки срещу уронването на престижа на финансовата и банковата система.
2.3. Мерки за подкрепа на бизнеса (през 2009 г.)
• Осигуряване на 900 млн. лв. за кредити и гаранции за кредити за бизнеса, преди всичко за малки и средни предприятия чрез Българската банка за развитие.
• Осигуряване на 588 млн. лв. за бизнеса по ОП „Конкурентоспособност” за 2009 г.
• Изграждане на индустриални зони със стартов ресурс от 100 млн. лв. – капитал на Национална компания „Индустриални зони”.
• Ефективно използване на заделените за фонд „Научни изследвания и иновации” 120 млн. лв.
• Създаване на национални изследователски и технологични центрове за повишаване на конкурентоспособността и експортната ориентация на производството.
• Избягване на фалити на действащи и утвърдили се фирми чрез създаване на възможност за предоговаряне на ангажименти по приватизационни договори.
• Създаване на данъчен регистър с цел ускорено възстановяване на данъчния кредит по ДДС на фирми с репутация на добри данъкоплатци.
• Преразглеждане на процедурите за обществени поръчки с оглед недопускане на участие на фирми със спорна репутация.
• Ускорена реализация на инвестиционни проекти в областта на пътната, енергийната и социалната инфраструктура.
• Облекчени наказателни лихви по просрочени социалноосигурителни плащания от фирми в затруднено положение.
3. ПОЛИТИКИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА СТАБИЛНО ВИСОК ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ
3.1. Политика за насърчаване на бизнеса
• Поддържане на най-добър инвестиционен и бизнес климат в ЕС.
• Най-ниско корпоративно облагане в ЕС.
• Най-ниско подоходно облагане в ЕС.
• Продължаване на процеса на намаляване на социално-осигурителната вноска с цел понижаване на разходите за труд и подобряване на конкурентоспособността.
• Преотстъпване на данък печалба при реинвестиции в общините с безработица над средната за страната.
• Преотстъпване на данък печалба при инвестиции в нови машини и оборудване (при нови мащабни проекти).
• Стимулиране на инвеститорите чрез директна подкрепа от държавата (при изграждането на инфраструктура).
• Въвеждане на принципа на мълчаливо съгласие за определени решения на администрацията.
• Преразглеждане на санкциониращите механизми за бизнеса в българското законодателство.
• Опростяване и намаляване на регулаторните режими, включително и в общините.
• Прехвърляне на регулаторни режими към браншовите организации и бизнеса.
• Даване на изрични правомощия на областните управители да контролират законосъобразността на приетите общински режими и определените за тях общински такси.
• Разработване на механизъм за определяне размера на административните такси.
• Създаване на Национален инвестиционен фонд (за инвестиции в инфраструктура и социални обекти).
• Разширяване на експортното и предекспортното застраховане.
• Облекчаване и ускоряване на процедурата по регистрация на фирми.
• Подобряване ефективността и ускоряване на срока на процедурите по ликвидация и несъстоятелност.
• Извършване на предварителна и периодична оценка на въздействието върху икономическата среда на проектите за нормативни актове.
3.2 Постигане и поддържане на реална равнопоставеност между частната, държавната и общинската собственост
• Регламентиране на участието на частния бизнес в обществените услуги.
• Разработване и бързо налагане на ефективни механизми за публично-частно партньорство.
• Насърчаване на инвестициите в изграждането, развитието и поддържането на обекти на градската и социалната инфраструктура чрез публично-частно партньорство.
• Включване на бизнеса чрез публично частно-партньорство в изграждане на индустриални паркове.
3.3. Индустриална политика
• Създаване (с подкрепата на държавата) на мрежа от модерни индустриални зони и паркове.
• Привличане в индустрията на компании – лидери в производството на индустриални продукти
• Финансова подкрепа чрез републиканския бюджет и еврофондовете за:
o стартиращи иновативни предприятия;
o внедряване на иновативни продукти, процеси и услуги, технологична модернизация в предприятията;
o създаване на технологични паркове;
o научни изследвания и иновации;
o създаване на регионални бизнес инкубатори;
o насърчаване на бизнес кооперирането и клъстерите
• Стимулиране на ИКТ сектора и новите технологии в индустрията чрез стимули в Закона за насърчаване на инвестициите
• Подкрепа на новите технологии в индустрията чрез инвестиции в кадри за сектора
• Изграждане на по-силно и ефективно представителство на интересите на малките и средни предприятия на национално и тристранно равнище.
• Привличане на инвестиции чрез:
o директни стимули по Закона за насърчаване на инвестициите;
o стимулиране и насърчаване на аутсорсинга на услуги.
• Привличане на инвестиции, водещи до високи нива на добавена стойност, чрез преференции по Закона за насърчаване на инвестициите.
• Подобряване на инвестиционния маркетинг и обслужването на инвеститорите.
• Превръщане на Българската агенция за инвестиции в място за обслужване на едно гише за инвеститорите.
3.4. Политика за развитие на информационното общество, информационните технологии и съобщенията
• Приемане на Национална стратегия за развитие на информационното общество, информационните технологии и съобщенията и окрупняването на дейностите, функциите и управлението им в единен специализиран държавен орган на изпълнителната власт, включително и осигуряващ превенция на информационната сигурност (кибер сигурност).
• Изграждане и осигуряване на достъп до широколентови мрежи и стимулиране развитието на нови, надеждни и сигурни услуги на широки слоеве от населението, в т.ч. и на трудно достъпни места (до 20 км от населено място) за оптимално използване на съвременните ИКТ технологии в обучението, административното обслужване и създаване на оптимална бизнес среда; за създаване на нови работни места; за преквалификация и образование; за модернизиране и социална защита; за създаване на Европейска зона за нови ИКТ.
• Реализацията на програмата „Компютър у дома”, която да осигури компютър и ползването му от всички български ученици от VІІІ до ХІІ клас, като държавата гарантира финансиране от 60%, а при сертифициране на ученика за работа с компютъра, поема 100% разходите по закупуването на компютъра. Програмата „Компютър у дома” трябва да приключи до 2011 г.
• Създаване на единна национална електронна съобщителна мрежа на държавата чрез интегриране на електронните съобщителни мрежи на държавните органи с електронната съобщителна мрежа за нуждите на националната сигурност и на държавното управление, която: интегрира електронните съобщителни мрежи на всички държавни органи и институции; гарантира единно управление на национална електронна съобщителна мрежа на държавата; интегрира предлаганите мрежови услуги и унифицира мрежовите съоръжения.
3.5. Експортна политика
• Интензифициране на икономическите връзки със страните - членки на ЕС; предприемане на мерки за увеличаване дела на тези страни в общия търговски обмен на страната ни; проучване и осигуряване на условия за ефективно функциониране на българския бизнес във вътрешния пазар на ЕС.
• Прилагане на цялостна маркетингова програма по целеви сектори, региони и стратегически инвеститори, както и поддържане на интегрирана информационна система.
• Създаване на BulTrade (специализирано звено, което да осъществява дейности, свързани с маркетинга и представянето на български продукти и производства, да подпомага бизнеса с пазарна информация и т. н.).
• Координиране на дейностите по предекспортното и експортното кредитиране с дейностите по гаранционно финансиране на бизнеса и рисково капиталово финансиране.
• Защита на българското производство чрез прилагане на мерки за намаляване на нелоялната конкуренция.
• Активно прилагане на законодателството срещу нелоялни търговски практики при вноса.
• Създаване на подобрен достъп до външните пазари чрез двустранни и многостранни търговски споразумения.
• Оптимизиране на търговско-икономическите отношения с традиционни партньори от Азия, Америка, Близкия изток и Африка, с особено внимание към икономическите гиганти като Русия, Китай, Япония, САЩ, Канада и др.
• Възстановяване на загубени пазарни позиции и намаляване на съществуващия дефицит в търговското салдо на страната ни чрез насочване към по-малко засегнати от кризата пазари (Индонезия, Бразилия, Индия, Сирия, Канада, ЮАР, Йемен и др.).
3.6. Енергетика
• Утвърждаване на България като регионален енергиен лидер по производство, транзит на енергоресурси и износ на електрическа енергия.
• Изпълнение на целите и приоритетите на новата Енергийна стратегия на България до 2020 г.
• Създаване на функциониращ и ефективен национален електроенергиен и газов пазар.
• Приемане на Национална стратегия по енергийна ефективност при крайното потребление на енергия.
• Приемане на Национален план за действие за постигане на 16-процентов дял на възобновяемата енергия в общото крайно потребление на енергия до 2020 г.
• Осигуряване на близо 400 млн. лв. за енергийна ефективност и ВЕИ чрез ОП „Конкурентоспособност”.
• Разработване на 10-годишни планове за развитие на електропреносната и на газопреносната мрежа с оглед осигуряване на свободен достъп до мрежите на всички пазарни участници.
• Увеличаване дела на чистата нискоемисионна енергия чрез развитие на нови ядрени и възобновяеми мощности, комбинирано производство и газификация.
• Гарантиране на доставките на енергия за индустрията и населението и на достъпна енергия за социално уязвими групи
• Привличане на инвестиции, насочени към трансгранични инфраструктурни проекти и минимизиране участието и риска за държавата при изграждане на нови мощности.
• Ускоряване на текущите електроенергийни проекти за осигуряване на енергийна сигурност, изпълнение на екологичните ангажименти на страната и повишаване на дела на ВЕИ в енергийния микс:
o изграждане на заместваща мощност в ТЕЦ „Марица изток 1” (въвеждане в експлоатация през 2009 г.);
o рехабилитация, изграждане на сероочистващи инсталации и увеличаване мощностите на блокове 5 и 6 на ТЕЦ „Марица изток 2” (2011 г.);
o завършване на ВЕЦ “Цанков камък” до 2010 г.;
o изграждане на АЕЦ “Белене” (завършване 2013-2014 г.).
• Ускоряване стартирането на електроенергийни проекти
o Разширяване на електроенергийната връзка през Албания към Италия (Европейски коридор № 8).
o Изграждане на:
- втора електроенергийна връзка между България и Сърбия (Видин – Бор);
- втора електроенергийна връзка между България и Гърция: подстанция “Марица изток”, Гълъбово – подстанция Филипи или Неа Санта, Гърция;
- газова централа;
- нова лигнитна мощност в комплекса "Марица изток";
- каскада “Горна Арда”;
- хидроенергиен комплекс Никопол (България) - Турну Мъгуреле (Румъния) и хидроенергиен комплекс Силистра – Кълъраш;
• Подобряване на сигурността на газоснабдяването чрез реализация на проекти (в т.ч. с подкрепата на ЕС), насочени към разнообразяване на източниците и маршрутите:
o НАБУКО и „Южен поток”;
o изграждане на връзка Димитровград - Комотини;
o изграждане на междусистемна връзка Русе - Гюргево;
o изграждане на междусистемна връзка Стралджа – Малкочлар – Кешан за свързване на българската и турската газопроводна система;
o разширяване на газохранилището в Чирен;
o превръщане на находището на природен газ край Галата в подземно хранилище;
o LNG терминал на Егейско море за доставка на втечнен природен газ от Алжир, Египет, Катар, Нигерия и др.
3.7. Транспорт
Основни цели
- Изграждане на модерна и балансирана транспортна инфраструктура
- Оползотворяване геостратегическото място на страната като логистичен и транзитен център на Балканите
- Усъвършенстване на регулациите на транспортния пазар
- Осигуряване на конкурентен, безопасен и на приемлива цена обществен транспорт
Основни мерки и приоритети
• Реконструкция и модернизация на магистралните железопътни линии, излизащи от столицата до: Свиленград и Бургас, Горна Оряховица и Варна, Драгоман и Радомир.
• Завършване на комбинирания мост на река Дунав при Видин – Калафат.
• Завършване на проектите и процедурите за реконструкция и модернизация на железопътно направление Видин – София – Кулата.
• Ускоряване изграждането на автомагистрали ”Люлин” (2010 г.), ”Тракия”, ”Марица”, ”Струма” и участъци от ”Хемус” – до края на мандата.
• Завършване на проектите и процедурите за стартиране изграждането на АМ ”Хемус” (останалите участъци), АМ ”Черно море” и АМ ”Рила” (като елемент на коридор № 8).
• Изграждане на четирилентови (скоростни) пътища Мездра – Ботевград, Русе – В.Търново и край Черноморието.
• Разработване и съгласуване на проекти за пътни мостове при Оряхово и Силистра и пътни тунели „Шипка” и Петрохан (изграждане по линия на публично-частното партньорство) и стартиране на тяхното изграждане
• Обособяване на държавно предприятие (национална компания) „Автомагистрали и скоростни пътища” за управление изграждането и експлоатацията на пътната инфраструктура от висш клас с международно, национално и стратегическо значение.
• Изграждане на нови пътнически терминали на Летище Варна и Летище Бургас, модернизация на летищата в Русе и Горна Оряховица по примера на Летище Пловдив.
• Изграждане на интермодални (контейнерни) терминали в София и Пловдив, в пристанищата на Варна и Бургас.
• Разработване на стратегия за реализация на многогодишен (средносрочен) план за управление поддържането на транспортната инфраструктура на ниво европейски стандарти.
• Обновление на 60% от пътническия вагонен парк на БДЖ, главно чрез български вагоностроителни заводи, както и доставка на 50 електромотрисни влака и 20 електровоза.
• Усъвършенстване на регулаторната рамка на автомобилния транспорт, обновление на автомобилния парк, защита на легитимните превозвачи от нелоялна конкуренция, непрозрачни конкурси и монополни високи цени на автогарите.
• Координация на мерки от национално, регионално и общинско равнище за решаване на проблемите на градския транспорт и задръстванията (според препоръки на Зелената книга на ЕК).
• Съвместно с черноморски и дунавски общини въвеждане на политики за отваряне на големите градове към морето и р. Дунав с цел привличане на инвестиции за комплексното им транспортно, градоустройствено и туристическо развитие.
• Развитие на фериботни и контейнерни линии („морски магистрали”) в района на Черно море и р. Дунав.
Въвеждане на „интелигентни транспортни системи (ITS) - интегрираното приложение на информационните и телекомуникационните технологии във всички видове транспорт.
3.8. Туризъм
Основна цел
- Провеждане на политика за устойчиво развитие на туризма и постигане на динамичен ръст на приходите от туризъм
• Разширяване на ролята на рекламата и увеличаване на средствата за реклама.
• Развитие на алтернативни форми на туризъм, включително екотуризъм, селски туризъм, лечебен и стоматологичен туризъм, балнеотуризъм и др.
• Включване на браншовите туристически организации при проектирането и планирането на държавната политика в областта на туризма.
• Запазване на диференцираната ставка за ДДС.
• Провеждане на маркетингова политика за утвърждаване на България като целогодишна туристическа дестинация.
• Възстановяване на задгранични туристически представителства.
• Регламентиране участието на България в най-известните туристически изложения, панаири, борси и форуми.
• Оптимизиране на териториалното и селищното устройство на курортните територии, установяване на строг контрол върху застрояването им.
• Приемане на закон за развитие на планинските региони с ценни туристически ресурси.
• Национална система за подготовка, обучение, квалификация и реализация на кадрите в туризма.
• Изграждане на национална информационна и резервационна система за хотели, ресторанти, транспортни средства и допълнителни туристически мероприятия.
3.9. Политика за редуциране на „сивата икономика”
• Служебно или по искане на НАП и други заинтересовани институции заличаване на търговци, които нямат имущество и съществуват единствено по документи.
• Въвеждане на ограничителен праг за разплащане в брой от юридически лица.
• Създаване на възможност данъчни ревизии да бъдат възлагани и на експерт-счетоводители.
• Повишаване защитата на данните за реализираните обороти, регистрирани чрез фискалните устройства.
• Разпростиране на минималните осигурителни прагове по браншове и квалификационни групи като съответни минимални работни заплати
• Засилен контрол за недопускане да се получават обезщетения за безработица или помощи от държавата при успоредно упражняване на трудова дейност в „сивия сектор”.
• Безкомпромисна борба с контрабандата във всички форми, както и с вноса на стоки, не отговарящи на изискванията за безопасност.
• Въвеждане на условие за липса на публични задължения в случаите на прехвърляне на предприятия на едноличен търговец, регистриране на едноличен търговец, учредяване на търговски дружества, встъпване на вече учредени такива, прехвърляне на дружествени дялове.
• Създаване на Книга на добрите данъкоплатци.
• Забраняване участието в обществени поръчки на лица, които са „свързани лица” с носители на публични задължения.
3.10. Политика за защита на потребителите
• Увеличаване броя на проверките от Комисията за защита на потребителите.
• Разширяване на обема от мерки, насочени към защита на потребителите от:
o опасни за здравето стоки;
o забранени стоки;
o нарушаване правата на потребителите при интернет търговия и доставки от разстояние.
• Повишаване на информираността на потребителите за правата им и включване на гражданското общество в процеса на защита на потребителите.
• Повишаване на административния капацитет на Комисията за защита на потребителите
• Разгръщане на сътрудничество с органите, отговорни за защитата на потребителите в ЕС, както и със сдруженията на потребителите в България.
4. ЗА ЕФЕКТИВНО И МАКСИМАЛНО УСВОЯВАНЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОФОНДОВЕТЕ
• Оптимизация на цялостния модел на управление на еврофондовете чрез анализ на европейския модел на управление на средствата по линия на Кохезионния и структурните фондове на ЕС. Укрепване на общата система за координиране и управление на структурните фондове в България след необходимите консултации с ЕК ще позволи плавно преминаване и функциониране на системите в преходния период от съществуващото статукво към този нов модел. Използвайки европейската експертиза на управление на дейностите по разпределение и контрол на евросредствата, ще се повиши ефективността на координацията при изпълнението на оперативните програми, ще се подобрят прозрачността и отчетността и ще се постигне цялостна оптимизация на процеса.
• Продължение на успешната дейност, свързана със съответствието по оперативните програми, която ще гарантира надеждността на системите за управление и контрол.
• Доизграждане и осигуряване на пълна функционалност на системата за управление и наблюдение на средствата от структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС (ИСУН)
• Повишаване на ефективността на Централния одитен орган.
• Мониторинг и промяна при необходимост на законодателството в сферата на управление и контрол на средствата от ЕС, осигуряващо облекчаване на процедурите, осигуряване на пълна прозрачност, избягване на последващо налагане на санкции. Нормативните разпоредби следва да са формулирани с цел засилване на контрола по усвояване на средства, предоставяни от бюджета на ЕС, както и към подобряване на комуникацията и сътрудничеството с институциите и органите на Съюза, в т.ч. и с Генерална дирекция „ОЛАФ” на Европейската комисия.
• Превенция срещу корупционни практики посредством разкриването на конфликти на интереси и докладване на нередности и измами със средства по програми на Европейската общност.
• Ускорено усвояване на средствата от еврофондовете и прилагане на ефективен предварителен, текущ и последващ контрол по изпълнението на проектите.
• Гарантиране на успешната реализация на големите инфраструктурни проекти, финансирани със средствата на структурните и Кохезионния фонд на ЕС.
• Максимално използване на възможностите по инициативите на общността JERЕMIE, JASPERS и JESSICA чрез ускорено разработване на условията за кандидатстване и подбор на проектните предложения.
• Увеличаване на средствата във фонд „Флаг”.
• Изпълнение на ангажиментите по „инструмента” Шенген.
• Разработване на индикатори за оценка на изпълнението на целите, заложени в Националната стратегическа референтна рамка, оперативните програми и Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., както и подготовка на програмите за следващия програмен период (2014-2021 г.).
• Осигуряване на по-добра информираност на бенефициентите, гражданите, неправителствените организации и медиите относно възможностите, които предоставят европейските фондове, добрите практики, реализирани по оперативните програми чрез организиране на информационни кампании с националните медии и провеждане на Дни на отворените врати на оперативните програми.
• Повишена прозрачност на процеса на кандидатстване: публикуване на необходимата информация за кандидатстване, списъци на одобрени и отхвърлени проекти, отпуснати средства, най-често допускани грешки при кандидатстване и индикативни годишни програми на оперативните програми.
• Засилване на административния капацитет на звената, отговарящи за управлението на средствата от Европейския съюз чрез разработването на:
o програма за постоянно обучение на служителите в администрацията;
o политики за развитие и израстване в кариерата;
o политики за задържане на талантливите служители (двойно заплащане, бонусна система, натрупване на професионален опит в структурите на Европейската комисия).
