22 февруари 2010 » БСП

Чувствителността на българските граждани по повод масовата престъпност, безпокойството им, породено от тежките криминални инциденти и проявните форми на организирана престъпност, фокусират трайно вниманието им върху въпросите на сигурността. Индивидуалните възприятия за динамиката на престъпността и състоянието на обществения ред, както и огромното внимание на средствата за масово осведомяване към тази тема формират не само личните представи, но и моделират общественото мнение и гражданските очаквания за политика на сигурност.

Паралелно с това, без оглед на страната, в която пребивават, европейските граждани желаят и имат право да се ползват от достиженията на Европейския съюз – свобода, сигурност, правосъдие. В този контекст членството на България в ЕС придава нови, непознати в близкото минало измерения на въпросите, свързани с вътрешната сигурност.

1. Правосъдие

• Надграждане на постигнатото в процеса на реформиране на правораздавателната система.

• Провеждане на принципа за прозрачност и отчетност при структурирането и функционирането на съдебната система.

• Правораздавателна система, която налага ефикасни санкции и решаване на делата в разумни срокове.

• Възприемане на идеите на Стокхолмската инициатива за сближаване на правните уредби на държавите членки (конвергенция) в стратегически хоризонт.

• Намаляване на националните регулаторни режими съобразно инициативите на ЕК, което да доведе до позитивен ефект върху бизнеса и ще намали неприсъщите му разходи в условия на криза.

• Редукция на обема на законодателство при запазване на обхвата на нормативно регулиране. Тази мярка ще доведе до облекчаване на правоприлагането и гражданския оборот.

• Създаване на Съвет по законодателство с функции по подобряване качеството на законодателния процес и създаване на предпоставки за качество в нормотворчеството.

• Разработване и въвеждане на единна наказателна политика.

2. Вътрешен ред

Основна цел: Развитие и стабилизиране на държавно-обществената система за вътрешен ред и противодействие на престъпността на основата на политически и граждански консенсус и в съответствие с изискванията и критериите на ЕС и международното партньорство

• Развитие на модела „Полиция в близост до обществото” – основен приоритет за постигане на по-добра ефективност и качество на полицейския труд, утвърждаване на полицията като авторитетна държавна институция, отговаряща на потребностите на гражданите и осигуряваща на обществеността сигурност, ред и спокойствие.

• Повишаване на доверието към полицията и изграждане на ефективни партньорства – залагаме на разбирането за държавно-обществен модел в борбата с престъпността.

• Наказателна и икономическа репресия, лишаваща престъпниците от възможността да ползват от акумулираните финансови средства и имущества от престъпна дейност – подход в борбата с организираната престъпност.

Приоритети

• Повишаване на приноса в рамките на Общността.

• Интеграция в работата на институциите на ЕС, включително и при формиране на политиките.

• Постигане на критериите на Шенгенското пространство – критерии за сигурност – с цел приемането на България в това пространство през този управленски мандат (март 2011 г.).

2.1. Разширяване на понятието „борба за сигурност” с ударение върху споделянето на информация и съвместните трансгранични и интернационални операции

• Разширяване и засилване на българското участие в международни организации като ФРОНТЕКС, Интерпол, Европол, както и във формите на международно полицейско сътрудничество и интегриране в мрежи за обмен на полицейска информация като Шенгенската информационна система, обмяната на PNR данни, системите за обмяна на гранична информация, развитие на базираната в България система за обмен на данни - Черноморски граничен контролно-информационен център.

• Активна борба срещу престъпната дейност в Интернет пространството.

2.2. Повишаване на разкриваемостта.

2.3. Управление на миграционните потоци – стратегически цели в съответствие с Пражката декларация от 2009 г.:

• Развитие на регулирани форми на миграция.

• Изпълнение на отговорностите по осигуряване регулиран достъп до пространството на ЕС.

• Зачитане правата и интеграция на законно пребиваващите мигранти.

2.4. Довършване реформата в МВР на основата на структурна оптимизация и ресурсна достатъчност. Укрепване на оперативните и охранителни звена, на новата Криминална полиция, модернизация на ОИД, изграждане на нов модел на полицейската служба, съчетаване на централизация и децентрализация и разсредоточаване на дейността между МВР и други управленски структури, в т.ч. местните власти и партниране с обществени и частни структури. Разработване и обезпечаване на кадрова и социална програма в МВР. Изграждане на високопрофесионални в кадрово и техническо отношение специализирани звена за някои видове престъпност (отвличания, организирана престъпност, престъпления с еврофондове и пр.) Оптимизиране дейността на звената за вътрешна сигурност срещу обвръзки на служители на МВР с криминалния контингент.

2.5. Кадрите в системата – приоритет на управлението

• Подобряване статуса на служителите в органите осигуряващи обществен ред и сигурност чрез създаване на условия за кариерно развитие на основата на обективни критерии, повишаване на квалификацията и реализацията на комплексна социална програма.

• Осигуряване на лоялността и интегритета на служителите.

2.6. Укрепване на функциите на МВР по пожарна безопасност и спасяване чрез усъвършенстване на системата на национално ниво при засилване на значението на съвместната работа с общините.

3. Противодействие на корупцията в МВР

Системата за борба с корупцията в МВР е в непрекъснат процес на развитие и укрепване с цел адекватно противодействие на новите заплахи и прояви.

Главното внимание е насочено към следните приоритети:

• Превенция на корупцията, прилагане на най-добрите европейски практики и норми в нашите условия.

• Развитие на вътрешноведомствената нормативна база, изработване и прилагане на професионални методики за:

o превенция и противодействие на корупцията в МВР;

o определяне на корупционния риск в структурните звена на МВР;

o изследване, контрол и управление на конфликта на интереси в МВР;

o изработване на система и критерии за служебен и специализиран контрол.

• Повишаване нивото на професионалните стандарти, развитие и усъвършенстване на Етичния кодекс.

• Развитие на отношенията между МВР и гражданското общество, развитие на вътрешната система за комуникации и прозрачност на държавната служба.

• Интензифициране на оперативното сътрудничество с компетентните органи в съседните страни в реално време и в рамките на Европейското партньорство срещу корупцията (ЕПАК) и Европейската антикорупционна мрежа (EACN).