29 ноември 2010 » БНТ
Водещ: Здравейте отново. Продължаваме с друга много важна тема за нашата страна – членството в Шенген. В студиото сме с евродепутата Илияна Йотова. Добро утро, здравейте.
Илияна Йотова: Добро утро.
Водещ: Ще търсим по телефона и Андрей Ковачев по същата тема. Г-жо Йотова, иска ми се в началото да свържем тази тема с един друг текущ скандал. Защото влизането в Шенген освен всичко друго е доверие, нали така? Доверие към нашата страна.
Илияна Йотова: Преди всичко.
Водещ: Към България от някакъв общ клуб. Може ли да разчитаме на доверие по отношение на Шенген, при услови, че не можем да възпрепятстваме вземане на ключова държавна длъжност от човек, който е фалшифицирал дипломата си. Създал е прецедент в историята на реномирано висше учебно заведение в Германия, фалшифицирайки дипломата си?
Илияна Йотова: Ако ме бяхте попитали преди няколко месеца по отношение на членството ни в Шенген бих била доста по-спокойна, отколкото съм в момента във вашето студио. Тъй като от известно време насам този въпрос се поставя под огромно съмнение. Членството ни през март 2011 година, каквато беше целта и както бяха заложени документите още, когато България подаде документи за Шенген 2007 година. Знаете, така наречената декларация за готовност. Това, за което ни питате конкретно е невероятен шамар за нашата страна, защото очевидно начело на една от най-мощните разплащателни агенции в страната, през която минава огромно перо от европейските средства, се оказва един човек с фалшива диплома. Тоест, един човек фалшификатор, който не дай си Боже оттук нататък да постави под съмнение използването въобще на европейските средства и валидността на този подпис, който стои под тези документи. Много се надявам това да не повлияе по никакъв начин. Защото представяте ли си око се върне чисто формално колелото назад и да се окаже, че тези получени пари не трябвало да бъдат получавани и хората трябва да ги връщат, и без това изкарани с толкова труд. Защото всеки, който е написал проект в тази страна знае, колко трудно става това.
Водещ: Руши доверието, в подобен случай руши доверието?
Илияна Йотова: Изразявате се твърде меко.
Водещ: А кой носи отговорност, по принцип? Кой трябва да понесе отговорност освен конкретният човек – Калина Илиева. Освен, че е фалшифицирала кой трябва да понесе отговорността?
Илияна Йотова: нека да изчакаме проверката, за да видим кой и как издаде тази фалшива диплома, за какво става дума. Тъй като единственото нещо, което аз съм чувала на този етап това е опровержението от страна на немския университет, който казва, че такъв документ не е издаван. Нека да видим, къде отиват следите. Може би в Министерството на науката и образованието в България.
Водещ: Там е легализирана ли?
Илияна Йотова: Очевидно, да. Щом е там легализирана нека компетентните власти да си свършат. Така или иначе обаче назначаването на такъв човек на този пост с, може би дипломата й е фалшива, но в момента, в който тя е била назначена. Все пак един човек с много малък трудов стаж в това отношение. Един човек, който очевидно е оставен през цялото време да прави, каквото си иска в тази сфера. Не ми се мисли как ще изглежда следващият ни доклад, честно ви казвам.
Водещ: Нека да включим и Андрей Ковачев по телефона. Ще го питам в началото и него по този казус. Добро утро, г-н Ковачев, чуваме ли се.
Андрей Ковачев: Да. Добро утро на вас и на вашите зрители.
Водещ: Следите разговорът с Илияна Йотова, който водим, надявам се. И вас ви питам същото нещо. Може ли да разчитаме на доверие по отношение на приемането ни в Шенген като подобен случай като този с Калина Илиева, което явно нарушава доверието? Илияна Йотова ми казва, че се изразявам меко.
Андрей Ковачев: Не. Директна връзка между Шенген и случаят с г-жа Илиева няма. Разбира се, че това е един много неприятен случай. Наистина се потвърди това, което става така известно, че дипломата била фалшифицирана. Това е неприемливо и наистина е леко казано безумно. Аз смятам, че г-жа Илиева ще си понесе, ако тя наистина е фалшифицирала дипломата, своите последици. Аз се надявам, че това е изолиран случай в България и не може да се прави генерално заключение, че ние българите си фалшифицират дипломите и някакви други документи. Така, че не мога да извадя от този случай генерално заключение от членството на България в Шенген. Даже бих искал въобще да се противопоставя на някакъв вид на такива разсъждения в такава посока. Затова бих искал да довърша случая от Калина Илиева, защото за мен това е, разбира се, скандалът, който е истина. Но това е изолиран случай, от който аз не искам да правя никакви по-дълбоки заключения за Шенген или пък за това дали трябва да се признават българските дипломи или не.
Водещ: Изолиран случай, от който не трябва да страда визитката на България, така да резюмирам думите ви. Добре, според вас готови ли сме да бъдем приети в Шенген напролет? Решението технико-експертно ли ще бъде или политическо. Зависи ли от усилията на правителството за борба с организираната престъпност, корупцията, тест ли е за това или решението ще се вземе по друг показател?
Андрей Ковачев: Подготовката на България върви добре. Ние си бягаме по нашата лента, а както и Румъния върши това. Знаете обаче, че ние вървим в пакет с Румъния и едва ли ще ни разделят. Така, че като гледаме.
Водещ: Това лошо ли е?
Андрей Ковачев: България да бъде приета в Шенген следващата година, трябва да гледаме и какво върши нашата съседка и да си помагаме заедно. Това, което вършим и ние в Европейския парламент. Ние работим в синхрон с нашите румънски колеги. По този начин заедно убеждаваме и нашите колеги в Европейския парламент. Това лично е нашата задача. Надявам се, че и моите колеги от България в Европейския парламент също смятат така и работим заедно, за да може да убедим нашите партньори, че ние ще бъдем надеждна граница, външна граница на Европейския съюз. Да работим в Европейския парламент по разширяването на България и Румъния.
Водещ: Да, разбрах ви. Г-жо Йотова, реално ли е на практика да очакваме да влезем в Шенген? Всъщност, важно ли е?
Илияна Йотова: Все повече стават въпросителните. Знаете ли, преди един месец в нашата комисия по защита правата на човека и правосъдие имахме среща с председателя на работната група за Шенген за България и Румъния. На моя въпрос той недвусмислено отговори, че ще бъде изпълнението на шенгенските критерии от двете страни. Това ще бъде решаващо за членството ни през март 2011 година.
Водещ: Така или иначе до края на годината ще бъде изпълнено?
Илияна Йотова: Това, което много ме притеснява напоследък и ви го казвам съвсем искрено, защото действително ако каза нещо вярно г-н Ковачев преди малко, то е, че действително всички българи 17 човека депутати се опитваме да работим за тази кауза. Защото Шенген е последното препятствие това България да стане 100% реален член на Европейския съюз и да се ползва с това доверие, с което се ползват и останалите 26 страни. Това, което обаче съм длъжна да кажа е, че обвързването на мониторинговите доклади с членството ни в Шенген вече говори за политическо решение от страна на европейските страни. Очевидно доверието към българските институции отново започва да пада. Очевидно вече критериите не са само технически, които знаем. Опазването на границите, визовият режим и ли полицейското сътрудничество. Очевидно след всичко това, което се случва в страната не остава безнаказано и влиянието ни вече в тази сфера в европейските институции силно намалява.
Водещ: Защо пада?
Илияна Йотова: Ето, това е тревожното. Много факти се натрупаха. Между другото, за да бъда съвсем обективна, ето да кажем, че то има и българска страна на въпроса, но има и чужда страна. Свързани с кризата в Европа и това, което става в някои страни, които са може би скептични по отношение на България и Румъния.
Водещ: Може би ни завиждат, така каза премиерът, може да ни завиждат на успехите.
Илияна Йотова: Г-н Маринов, дори и подобен род изказвания се приемат от европейските институции в най-добрия случай със снизходителна усмивка, но също са в тази посока. Доста непредпазливите, пак меко казано, изказвания на финансовия министър Дянков, който се накара на финансовите институции, но не обяви пред българските медии, пред българската общественост, какъв е докладът на Евростат. Спомняте си, имаше един скандал точно с данните, който той подаде за бюджетния дефицит. Така или иначе проверката в България завърши, но никой не разбра, какво точно каза Евростат и може би точно заради това г-н Дянков е толкова разгневен на Евростат, защото очевидно заключенията там очевидно не са добри. На следващо място, няма да крия, министърът на вътрешните работи се ползваше наистина с голямото доверие на европейските институции. Особено в генералните дирекции, в нашите комисии в Европарламента. Всички тези неща, които напоследък изскочиха, на неубедителния според мен и не само според мен отговор, който даде и за апартаментите и за собствеността. Начинът по който процедира, освен това тези шумни акции, които бяха за година и повече. В крайна сметка не доведоха до никакъв конкретен резултат. Какво ви говори фактът, че през януари следващата година ще дойдат представителите на Асоциацията на съдебните институции в Европа, за да провери дали има натиск върху съда в България. Това са все неща, които все изключително влияят на нашия имидж там.
Водещ: Отразяват се?
Илияна Йотова: Отразяват се невероятно и затова, когато се говори, че решението за Шенген ще бъде политическо, там въпросът опира до доверието не просто до изпълнението на техническите критерии. Между другото има много малко време и трябва да се работи в тази посока. Това, което виждаме, че румънските ни колеги са доста по-активни в това отношение. Както виждате, президентът Бъсеску дори се намеси на срещата на върха. Докато от страна на нашата дипломация има доста, как да кажа, по-гузно мълчание.
Водещ: Г-н Ковачев, негативни тенденции, негативно влияние и нарушава се доверието, това казва Илияна Йотова?
Андрей Ковачев: Не, вижте какво, при цялата вътрешна политическа палитра за която г-жа Йотова каза, да се свързват с Шенген, мисля, че не е коректно. Разбира се, че всичко влияе върху доверието, но ние сме в предпоследната проверка, която започва другата седмица в България техническата проверка. Аз смятам, както смятат и много мои колеги депутати, че в края на срещата ще се доверят на политиците за техническите проверки, на експертите, на оценките, които ще бъдат дадени. Смятам и се надявам тя да бъде положителна проверката, която ще бъде направена в България.
Водещ: Зависи ли от това, г-н Ковачев, или влияние оказват и някои други фактори? Чисто корпоративния интерес може ли да окаже влияние да каже върху позицията на Франция? Договор, който е сключен, трябва да се изпълнява, но нашето правителство решава, че не е изгодно, но пък Франция държи на това, което е подписано. Това може ли да окаже влияние върху позицията на Франция върху Шенген, според вас?
Андрей Ковачев: Аз смятам, че не. Както в Холанзия и в други страни има едно популистко движение, което печели на избори, особено в Холандия, и което има едно антиимиграционно говорене, което прави политиците също така пристрастни към едно говорене срещу присъединяване на България и Румъния към Шенген.
Водещ: Излиза, че сме зависими от вътрешно политическата ситуация в Холандия, да речем или от президентските избори във Франция, а не от това, което постигаме като успехи или неуспехи в България, така ли е?
Андрей Ковачев: Да и от ситуацията, която беше през лятото с ромите. От този страх, че могат да дойдат повече роми от Румъния предимно, не толкова от България. Всичко това ние трябва да отчитаме и да работим в посока да убедим нашите партньори, че това няма да се случи. Тези негативни очаквания, които имаше между другото и преди приемането на всички страни.
Водещ: Разбрах ви.
Илияна Йотова: Истината, господин Маринов е, че...
Водещ: Понеже трябва да приключваме с едно изречение може ли. Ако сме реалисти напролет да очакваме ли, това трябва ли да бъде някаква национална кауза, очакване или ще бъде неуспех ако напролет не ни приемат в Шенген? Вашата прогноза?
Андрей Ковачев: Вижте, според мен, да се прави драма от това през кой месец през 2011 година ще се вземе решението, не е правилно.
Водещ: Но през 2011 година трябва да бъде взето, казвате?
Андрей Ковачев: Приемането на България и Румъния е една амбициозна цел за пролетта на 2011 година. Ако е няколко месеца по-късно също не е никаква драма. Което е важно, че всичките 27 страни-членки казаха, че България и Румъния ще станат част от Шенгенското пространство. Дали ще бъде два-три месеца по-късно или по-рано, според мен, не може да се прави нито вътрешно политическа, нито външно политическа драма.
Водещ: Разбрах ви.
Андрей Ковачев: Да бягаме в нашата лента, да си вършим нашата работа и да показваме, че сме сигурен партньор и сигурна външна граница на Европейския съюз.
Водещ: Разбрах ви, че не са фатални.
Илияна Йотова: Истината е, г-н Маринов, че това са толкова фатални. Какво значи два или три месеца. Опасното е, че става дума вече за политическо решение, а не за изпълнение на технически критерии. Това е опасното и обвързването с мониторинга над България и над Румъния. Самият премиер-министър у нас каза, че той против това да се прекрати този мониторинг и го отсрочи за неопределено време. Което автоматично означава, че ако наистина се спазват критериите на политическото решение, то тогава и нашето членство в Шенген отива за неопределен период от време. Затова казвам, че когато човек говори трябва да внимава, защото всичко това достига до европейските институции.
Водещ: Корпоративни интереси има ли или това е блъф? Корпоративни интереси от страна на...
Илияна Йотова: Ако България иска да бъде пълноправен член на Европейския съюз трябва да изпълнява договорите, защото такива са правилата в европейската общност.
Водещ: Независимо дали за изгодни или неизгодни?
Илияна Йотова: А такъв бабаитлък, какъвто ние проявяваме често спрямо и към европейските институции и спрямо такива договори, какъвто е частният случай с корветите, за които вие говорите, естествено, че намалява доверието у нас. Това, което искам да кажа в заключение. Правителството в момента сякаш се стреми по всякакъв начин да не влезем в Шенген, с действията си. Аз не намирам никакво друго решение или никаква друга теза, след като с действията си то продължава да отдалечава страната от това членство. Между другото нашите испански в момента, испанското председателство. Преди това беше испанското председателство, сега белгийското са все повече резервирани към март 2011 година. Това в крайна сметка не означава, че единствено можем да вървим без лични карти в целия Европейски съюз. Това означава доверието на бизнеса, доверието на инвестициите. Между другото, има и странични факти, които влияят по отношение на това доверие. Тъй като зная, че министър Игнатов ще бъде веднага след мен.
Водещ: Да.
Илияна Йотова: Искам да ви кажа, че през следващата седмица ние ще организираме среща на ръководството на Българската академия на науките с двете еврокомисарки - и госпожа Куин и госпожа Василио, които отговарят респективно за науката и за образованието, за да се види наистина на европейски терен как с подобни политики у нас се поставя изпълнението и на програма 2020, и на целия този замисъл на Европа. Не ми се иска отново да бъдем втора ръка страна в Европейския съюз. Шенген действително ще бъде лакмуса за това дали наистина заслужаваме да бъдем там.
Водещ: Кажете, господин Ковачев, с едно изречение ще ви помоля.
Андрей Ковачев: Тази историйка с доверието, наистина е много учудващо от представител от Тройната коалиция. До миналата година в правителството на Тройната коалиция доверието беше смъкнато до минусовата зона. Ние дойдохме и обещахме, че ще възстановим това доверие. Това доверие се възстановява с всекидневна работа, със синхрон на всички институции. И мисля, че сме на път да потвърдим авторитета на България като...
Илияна Йотова: По време на Тройната коалиция не се говореше за политическо решение, а всеки си изпълняваше техническите критерии и никой не ни поставяше въпроса за членство в Шенген. Докато сега се поставя с пълна сила.
Водещ: Продължаваме да следим темата. 2011 година не е далеч, ще видим наистина дали за два-три месеца става въпрос и дали отлагането няма да бъде по-сериозно. Дай Боже да влезем в Шенген, защото наистина това води след себе си много важни политически последствия.
