11 ноември 2011 » В-к "24 часа"

- Г-н Овчаров, като председател на социалистите в София определихте резултата на БСП в столицата за един от най-силните ви досега, Станишев пък говори за подем на партията. Наистина ли в БСП смятате, че всичко ви е наред?

- Резултатът на БСП в София като брой гласоподаватели наистина е най-добрият от 1995 г. насам. Нямам намерение да се хваля с него, а го посочих, за да предпазя Бойко Борисов от очакваното говорене, че искаме касиране на изборите в столицата, защото сме загубили.

Не само нямам намерение да се хваля с него, а и въобще не мисля, че може да наречем успех представянето ни на местните избори в национален план.

Това бяха много тежки избори, с манипулации, натиск върху избирателите, купуване на гласове. Такива не е имало в България и въпреки това БСП удържа позициите си в местната власт. Но да се говори за успех, е нереално.

- Защо тогава го правят председателят ви Станишев и членовете на Изпълнителното бюро?

- Питайте тях.

Местните избори са специфични за всеки от регионите. В някои от тях вече не само сме без кметове, а и без общински съветници. Например в Несебър, където гордо обявяваме, че имаме кмет, втори мандат нямаме съветник.

Като цяло се чувства доста сериозна загуба на подкрепа за БСП и в част от големите градове, и в част от малките. Така че регионалният анализ е свързан с много задълбочена работа и от местните ръководства, и от централното.

- Загубата на подкрепа, която констатирате, се разминава с официалния коментар на “Позитано” за връщане на левите избиратели спрямо 2009 г.

- Преди 2 години загубихме парламентарни, а не местни избори. Спрямо местните през 2007 г. имаме 77 хил. гласа повече, от тях обаче 42 хиляди е увеличението на гласовете само в София, т.е. за страната остават 35 хиляди общо при доста по-висока активност. Да, съхранихме позиции в условията на тотален натиск, но да говорим за успех, е нереално.

- А представянето ви на президентските избори?

- Този анализ ми се струва по-важен, защото на националния вот се случиха няколко неща, които трябва добре да се осмислят.

Първо, оказа се, че като се оттече мътната вода, в България остават три партии. Две от тях трудно може да бъдат наречени демократични, защото се управляват еднолично от две фигури - Борисов и Доган. Така че, колкото и да е абсурдно, 22 години след промените единствената демократична партия в България се оказа БСП.

Второ, твърдя, че Доган отново избра президента на страната. Този път не с гласовете си, защото формалната подкрепа на гласоподавателите на ДПС за Ивайло Калфин и Стефан Данаилов съвсем не беше достатъчна за победа. Но негативният вот срещу нашите кандидати се оказа основният резерв на Борисов и ГЕРБ. Цяла седмица премиерът, а и не само той, говореше за целувката на Доган. Даже в деня на вота слушах по радиото да върви тази манипулация. Така че Доган отново спечели президентските избори.

На тази база БСП трябва да направи много сериозна оценка на коалиционната си политика. Това наше безвъзвратно обвързване с ДПС трябва по някакъв начин да бъде разсечено. Не може да продължим безропотно да работим с човека, който три пъти проваля БСП с говоренето си.

- Кои са трите пъти?

- През 2005 г. на парламентарните избори всички очакваха БСП да се доближи до пълното мнозинство, но 2 седмици преди вота Доган обяви, че споразумението за коалиционно правителство между нас и ДПС вече е готово. Това срина резултата на БСП.

През 2009 г. се случи същото, сега се потретва.

Смешното е, че освен че проваля БСП, Доган проваля и себе си, и собствената си партия. Идеята му през 2005 г. беше да не би ние да получим мнозинство и да няма нужда от него (въпреки че на всички в ръководството на партията беше ясно, че ДПС ще ни трябва за президентските избори през следващата година). Но той, очевидно не вярвайки, реши да си опече работата. Така си я опече, че с резултата ни дори и с ДПС не можехме да направим правителство и трябваше да включим и НДСВ, което в крайна сметка намали влиянието на Доган в коалицията.

През 2009 г. БСП и ГЕРБ бяха паритетни политически сили на евровота и той се страхуваше, че ще си направят правителство без негово участие, но така срина резултата на БСП с приказките си за разпределението на порциите, че Бойко Борисов си управлява сам.

- Този път с каква точно цел го направи?

- Не искам повече да разсъждавам на тази тема сега, давам примерите, за да стане ясно, че едностранното обвързване на БСП с ДПС е вредно.

Да, ДПС е наш естествен политически партньор и, да, ще си взаимодействаме и на национално, и на регионално ниво, когато това е целесъобразно. Но и занапред да изоставяме политическите си позиции, да жертваме труда и надеждите на хиляди българи в ръцете, т.е. в устата, на Доган, е политическа безотговорност.

- И какъв трябва да е следващият ход на единствената останала демократична партия?

- Изборите показаха, че БСП има друг потенциал - този на интелигентните, свободно и демократично мислещите хора в България. Това са над 500-те хиляди, които избраха да гласуват за Калфин и Данаилов между първия и втория тур. Как тези хора стъпка по стъпка да станат наши постоянни гласоподаватели, е въпросът, който БСП има да реши.

- На какво се надявахте в София?

- Честно да си призная, очаквах повече като резултат за кандидата ни за кмет. Направихме много силна кампания, оригинална - 3D анимация, караокета, Кадиев беше изключително амбициран, вложи огромна енергия. Но очевидно дългата кампания има както предимства, така и недостатъци и тук трябва да си помислим.

- Какво е политическото бъдеще на Кадиев? Преди време се спрягаше за ваш наследник начело на БСП - София.

- Няма подобна амбиция, поне така ми е заявявал.

Кадиев е човек с качества и хъс. Винаги обаче съм казвал на младите си другари две неща - че политиката е маратон, не спринт, и че е колективен спорт. Важен е отборът.

- Комфортно ли ви е да си седите в градската централа на “Леге” и да си говорим какво става на “Позитано”? Докога ще живеете на лагери в партията, г-н Овчаров?

- Не мисля, че сме в тази ситуация. И аз, и цялата градска организация работихме откровено и за президентските, и за местните избори. Ако има нещо, което ме притеснява, е, че като че ли се опитваме да затворим дебата за проблемите в партията само върху това кой е лидер на БСП. Не е това дебатът.

Сергей вече трябва да излезе от позата на човек, занимаван единствено от лидерската си позиция.

Въпросът е какво правим като партия, за да разширим плацдарма, който получихме на тези избори. С кои стъпки ще приобщаваме към нас тези милион и половина, които гласуваха на 2-ия тур за президентската ни двойка. Нуждата от алтернатива на ГЕРБ - не само социална, но и демократична, се чувства от обществото. Тя вече има своя субект и той е центриран около БСП, около фигури като Стефан Данаилов, Ивайло Калфин. Сигурен съм, че без Ламбо резултатът от 1-ия тур нямаше да се случи, както и без Ивайло, който показа класата си, резултатът от 2-ия щеше да е друг. Ще бъдем изключително глупави и вредни и за партията, и за държавата, ако не използваме този импулс.

Това е задачата ни като ръководство. И ако съм си позволявал преди 2 години да имам по-остра позиция, то е било само защото бях убеден, че промяната трябваше да бъде направена. Ако я бяхме предприели, сега ситуацията щеше да е друга. Така или иначе не я направихме, но днес ни се дава втори шанс и сме дължни да го използваме. И не е въпросът кой е председателят на партията, а как да реализираме тази възможност.

- Присъединяването на президента Първанов отново към БСП ще ви улесни ли да реализирате този потенциал, или ще доведе до вътрешни сътресения?

- Личностите са важни в политиката, но пак казвам, че не трябва да затваряме дискусията в БСП около фигурата на Първанов или на Станишев. Вече споменах, че няма как в един и същи момент да се случи и унгарският вариант - когато един премиер след два мандата в опозиция се върна на власт и сега прави “чудеса”, и македонският - когато един бивш председател на партията, след като беше президент, се върна като неин ръководител.

Не мисля, че възможностите за развитие на БСП и на България се изчерпват в тези два варианта.

- Но самата БСП произвежда само този дебат напоследък.

- Тя започва да се отърсва от безсмисленото кадруване и да търси реалната политика. Друг въпрос е, ако някой вижда тази политика само във въпросните две имена.

- Не е ли безсмислено да внасяте алтернативен бюджет?

- Не е, защото България има нужда от такъв. Бяхме държавата, която влезе най-късно в кризата и най-бързо спря пропадането си - още през второто тримесечие на 2009 г. От тогава до сега обаче продължават експериментите на Дянков с икономиката на страната.

Ръстът на безработицата у нас е втори след този в Гърция - вече е 11,9. Дай боже да задържат на 4,5 млрд. евро догодина фискалния резерв, а беше 8,3. Вътрешният дълг е увеличен с 2 млрд., до края на годината ще вземат още един, а за догодина планират 3. Значи заслугите на ГЕРБ за мандата им ще са изхарчването на 8 милиарда готови пари, спестени от лошото предишно правителство, и още 6, които ще връща следващото. Икономиката ли развиват, безработицата ли пребориха, инвеститорите ли върнаха? Инфлацията за стоките от първа необходимост вече е 20%, а държим пенсиите без никаква индексация.

ГЕРБ стана синоним на кризата. Тя дойде в България с Бойко Борисов и ще си отиде с него.